Испански изследователи са разработили „жив бетон“, по който могат да се развиват гъби, лишеи и мъх, превръщайки градските сгради в гигантски пречистватели на въздуха. Особеното на този бетон е, че е порест с кисела среда, създаващ условия за развитие на видове, издържащи на суша. Този материал се използва за конструиране на прототипи на офис сгради, способни да изсмукват повече въглероден двуокис. Осигурява естествено охлаждане на вътрешните пространства, намалява шума и същевременно излъчва пресен кислород.

Прикрепянето на растителността изисква по-сложно инженерно мислене, затова този метод още не е широко разпространен. Въпреки това тези вертикални градини са идеално решение за градовете, предвид ограниченото място за зелени площи, смесвайки визия с ефективност.